Безкрайни часове ми липсваш.
Дълги, уморени часове
бавно се нижат

даммммм
изтрих си сама поста без да искам. ръцете ми често се случва да имат свой собствен живот.
извинявам се на тези, чиито коментари изтрих заедно с поста.

Станах и навлязох в гъстата мъгла.
Уплашен мракът ме прегърна.
"Къде отиваш?" - някой изкрещя.

Какво ли? Мислех, че бих...
Чакай да видим...
Гладни нахраних,

Див На отчаяно се беше вкопчила в клоните на единственото дърво на ръба на пропастта. Несигурният въжен мост пред нея се поклащаше над бездната. На отсрещния бряг МОЖЕ БИ ги очакваше нещо хубаво. Какво точно, Ми Зер Ник не й беше обяснил...

Някой с объркани мисли от мрака
ще разбие безразсъдно вратата
без да търси ключа си

Нощта настъпва. Има хора и гласовете на повечето са трескави и възбудени. Въздухът е изпълнен с очакване. Зная, че ще бъде дълго и хубаво.
Сядам последна на масата и неволно докосвам стомаха си. Там се е свило всичкото напрежение от после...

Тихата музика.
Призрак на лятото.
Луната отново

Да потанцуваме! – каза ми
преди да заспя.
С пръсти погали

В мига, когато си до мен
аз пак съм птица.
Над облаците се издигам.

Ако аз се препъна,
а ти продължиш...
Ако ти се препънеш,

Попита ме защо. Ще ти отговоря. Защото се уморих. Уморих се да живея в страната на малките кученца, на малките чувства, на малките удоволствия, в кучешката страна на малките мисли. Човек трябва да бъде доволен, а аз не желая. Не желая да...