Сред полето на тази ледена пустош, аз намирам подслон във гласа ти. Тихо се сбирам, взирам...поглъщам...и той ме обгръща. Бели срички-снежинки по мене валят. Като пухени ласки. Почти нереални. Ситно докосват всяко болящо место и се разта...