Вървя по пясъка и стъпките ми го белязват,
а вятърът в косата ми с непохватни пръсти гали тайните ми мисли.
Завръщането на вълните ми припомня нещо лично.

До стената на бялата къща моят розов храст ни очаква.
Кървавите едри цветове пръскат аромат на болен копнеж. Самотна красота.
Обгърната от спускащия се здрач, тя отчаяно свежда натежалите от болка цветове.