Без никакъв грим
очите ми взират се
в себе си.

Лия прекара цялата сутрин в леглото – лежа и чете приказки. Мислите й непрекъснато бягаха нанякъде, но тя само стискаше по-здраво устните си и продължаваше да чете. Прочете много пъти приказката за Блатния принц и Лиса и винаги изп...

Внимателно, с кротко лице
почистих всичките гъби.
С бира в ръка седя,

В най-тихото на тишината
как да те дочуя?
И ако някога сведа глава

Две апатични очи се взират във мене.
- Още ли търсиш забрава?
Писна ми, братко, от този рефрен!

Хлябът ми наяден,
целият начупен.
А в душата вяло.

Миг преди да ме хванат
и да ме накацат мухи,
страхът ненадейно

Смехът ми извира. Извира. Докосва се в теб. Открива... 
Накъсва ми думите. Задъхва се. После примира. И бавно се стича по устните. Твоите устни. Които ми носят всемира. 
Омаяна и покорена от силата на собствения си смях, прозирам в движени...