Обичам, когато съм болна.
Когато изгарям в червено, а твоите пръсти са хладни на шията ми. Когато се оглеждаш в очите ми и се питаш от какъв ли кристал са изваяни.
Обичам, когато ме носиш до ваната и ме пускаш в пяната като хартиена лодка ...

Дъждът се излива.
Тихо и тягостно.
В локвите виждам

Верно, че почти всяко нещо си има цена. Почти всяко. И всеки път е различна. Понякога цената е това, което сме готови да дадем и даваме. Понякога е това, което не сме готови да дадем, но пак го даваме. Понякога е нещо, което сме го готов...

Когато стана различна,
спокойна, с усмивка
приемам твоите истини,

Капки печатат върху ръцете ми тайни.
Търся очите си да те погледна.
Времето се стича по лицето ми.

Чета поезия...
Хайде да се смениме за малко.
Аз ще те лъжа,

Когато дойде бях напукана суха земя.
Нежно положи в мен семена.
Напои ме със жива вода.

Подменям водата на
нарцисите във вазата.
Те ми се усмихват

     Беше преди няколко години. Две приятелки отидоха на почивка в Сандански. Всички се възмутихме. Абе вървете някъде, където ходят нормалните хора. Там ходят пенсии. Вие в ред ли сте? Вред, извън ред, те отидоха. Какво са почивали не з...

Във черно-бяло те видях.
Рисувах, смеех се и пях.
В студени мигове горях.

Тази нощ при мен долетя прилеп.
Много странно усещане е. Случвало ми се е да се докосна до прилепи преди години в една пещера. Но това беше много отдавна. И някак си ми се губи в емоцията от писъци, съчетани с истеричен кикот.
Но тази нощ ...

     Така и не разбрах за кое се иска по-голям кураж -
да плющиш с камшика или да скачаш през горящия кръг?