Моите думи са моите мисли.
Всяка буква крие частици
от радости, болка и липси.

Наяве и насън те търсех.
В разровени огнища.
В отминал дъжд.

Ако се вънем назад чак до 1 век ( за повечето от вас не знам, но аз на две мастики ходя където си поискам), ще открием, че поговорката „във виното е истината” още тогава била много разпространена.
Древните, които обичали вино...

Мисля за ръцете си...
Понякога заравят вятъра.
Мисля за ръцете ти...

Морето блестеше пред нея.
Като черна лъскава бездна със сребриста огромна змия под безучастния поглед на луната. Шумът от прибоя ритмично нарушаваше тишината. Но имаше нарастваща тревога в него. Така звучаха глухите удари на ритуалните ...

Обичах часа на здрача в градината.
Времето на границата между деня и нощта. Онзи кратък период, през който всичко се стаява и се подготвя за настъпването на нощта. Има нещо вълшебно в настъпилата тишина и бавно чезнещата светлина.
Всичко в...

Подай ръка и да потегляме –
да заселим всички светове.
Със влюбените си очи да ги прогледнем.

Често с писък
прогонвам Смъртта.
Случва се с крясък

Приближих се достатъчно
да видя огъня
и чудната игра

Когато човек е прекалено силен, никой не би му простил опита да бъде неуверен или слаб дори за миг.
Искам да се превърна в едно НЕ.
Искам да бъда НЕ.

Ще дойде деня,
В който ще се нуждая от много хавлии,
за водата, която ще се излива по моето тяло.

В чинията пред мен лежи мека, ароматна кифла.
Ножът до нея ме изпълва със свян.
Извръщам поглед, за да позволя на времето да изравни топлината им.