Котка.
Никой не знае как е пристигнала тук.
Откога. Откъде.

Аз съм от онези досадни мозъци, които имат навика да се замислят.
Не казвам "обичат", а "имат навика" съвсем умишлено.
Навикът твърде често е по-силен от много други неща. Дори от обичта. По-силен от всички други неща.

По тялото ми пърхат пеперуди. Нощта има мириса на есен. Залезът е топъл и милостив.
Докато палеха огъня наблюдавах как Слънцето си отива. Не страдам по него. Единствено кървавата следа, която оставя след себе си ми навява някаква неясна т...

В гореща огнена прегръдка
оловото се стича бавно,
щита ми във сърце превръща

Четири сутринта е.
Алармата на телефона ме буди. Нарочно съм го оставила на два метра от леглото. Така и да искам не мога да заспя отново. Трябва да стана и да изключа алармата. Пък и мелодията е някаква дразнеща. Предният звънеше със същ...

- Кой те е вързал?
- Никой.
- Защо тогава постоянно се стремиш към освобождение?

Стиг Дагерман 
Мълчаливо отминават час подир час. Не говорят много, защото няма за какво толкова да се говори. Това, за което има да се говори, го знаят и двамата. Затова не се плашат, защото не се плашиш от онова, което добре знаеш. Плаш...

Не мога да изтрия този надпис
от душата си,
като издялан в каменна колона.

Казват, че "приятел е не който ти бършел сълзите, а който не те разплаквал"...
Чудя се...
Приятел е наранен. Опитвам се да премахна болката му, но не успявам. Не съм аз вълка за неговото агне. Болката му ме докосва. Става и моя. Боли.

Попита ме:
-Би ли направила това?
Би ли жертвала гласа,

За момче беше кротко дете. Не вършеше големи пакости, само дето и малките, които се случваха, ставаха достояние на възможно най-много хора. Често излизаше да играе с другите деца в квартала, но нямаше истински близки приятели. Криеше тай...

Разтварям се бавно сред нищото.
Нереално изглежда всичко навън.
Само в мене изстиваща,