Ако вляза тихо
през вратата
и дрехата ми е

Лятото е много горещо понякога.
Днес се е вкопчило в гръдната ми кост,
впило е пръсти и не иска да

Тя ми се смее нахално.
И ме разсънва почти.
" Къде е кроткото щастие?

Има дни невъзможни.
Ужасни наглед.
Тихо изгрява тревожност.

Отдавна съм на гости във съня ти
и знам, че трябва да си тръгвам.
Дори да искаш да заплача

В съня си полетях
и се понесох сред звездите.
Като звезда самата заблестях

Кола. Е, кола. Можеше и да е каруца. Можеше и да е ракета. Всичко можеше да е. Освен едно. Мисъл. Това не можеше да е. Сто метра по-нататък въздухът става чист. Въздухът престава да мирише на бензин. Въздухът престава да мирише на измама...

Странен ден и още по-странна вечер. Времето е гневно. Морето е сърдито. Ври и бушува. Нищо по пътеката между скалите не подсказва какво ни чака долу. Смехът е истеричен писък сред разпръскващите се птици. Само аз ли ги усещам, че са упла...

Студът откри ме
в месеца на
нажежените горещници.

Навярно ще харесаш новата ми личност.
И твърдите ми стъпки на уверена себичност.
И чувствата, възпитани до безразличие.

Като трънче в окото
все ми пречиш
да намеря покой.

На брега на самотно море,
изложена на смъртоносните лъчи
на освирепяло слънце,