И стомната ми
падна счупена...
Кръвта нелепа е

Под жежките лъчи на слънцето
прегарят думите и бившите ми мисли.
А цветето във мен

Сред полето на тази ледена пустош, аз намирам подслон във гласа ти. Тихо се сбирам, взирам...поглъщам...и той ме обгръща. Бели срички-снежинки по мене валят. Като пухени ласки. Почти нереални. Ситно докосват всяко болящо место и се разта...

ход на пределите на мисълта
грация и лекота примесени с болка
следа от изкупление

В коледната нощ ви пожелавам
да сте добри и да сте истински!
Душите Ви да бъдат стопляни от обич!

И също като слъцето
животът най-красив е
по времето на своя залез...

С каинов знак на челото
се ражда човек.
В миг неочакван

В най-великите офорти на Гоя сякаш виждаме
хората по тоя свят
точно в момента, когато

Когато ме поведоха в първия ден,
за миг се учудих.
Но полумъртвото ми сърце изкрещя.

Извънсезонна съм сега.
По-грозна съм от
неочаквано попарена трева.

Нимби видях от тавана да падат над нас...
И си мисля - създал ги е моят безпомощен плач,
както страха ни - напразен.